Стомашната киселина е от съществено значение за правилното разграждане на храната и за убиването на всички нежелани микроби в храната преди да достигнат до червата. НИСКОТО НИВО НА стомашна киселина може да причини свръхрастеж на бактерии и дисбиоза в червата, като ниските й нива не позволяват да действа като бариера срещу стомашните микроби. Освен това не се секретират и достатъчно панкреатични ензими, а въглехидратите не се усвояват правилно. Тези несмлени въглехидрати си проправят път до червата и започват да ферментират, което води до неприятни и често познати симптоми като подуване на корема и газове.
Кое допринася за понижаването на стомашната киселина?
Освобождаването на HCL зависи от стимулацията на парасимпатиковата нервна система и освобождаването на стомашния хормон гастрин, който стимулира париеталните клетки да секретират стомашна киселина. За да се освободи HCL трябва да се случат редица неща:
Гледката, мириса и вкуса на храната, както и дъвченето на храната в устата стимулират секрецията на гастрин, който задвижва стомашните сокове. Така че, яденето в движение, рядкото приготвяне на домашна храна, не доброто дъвчене ще създаде недостатъчна активност на стомаха.
Парасимпатиковата нервна система трябва да бъде включена,а свързаната със стреса симпатикова нервна система (СНС) трябва да бъде изключена. Ако СНС работи, това ще отклонява кръвта от целия храносмилателен тракт и така не само функцията на стомаха, но и функцията на червата ще бъдат компрометирани. Това не само ще намали всички секрети необходими за храносмилането, но и ефектът от намаления дългосрочен кръвен поток и намаленият приток на кислород и хранителни вещества към тези органи ще причини самите тъкани да отслабнат, а това ще породи след себе си и хранителни дефицити. Острият и хроничен стрес, стимуланти като кофеин, които причиняват освобождаване на епинефрин и хронична хипогликемия също ще предизвиква освобождаване на повече епинефрин и всичко това ще създаде предпоставка за недостатъчно активен стомах.
Недостатъчните количества хранителни вещества за поддържане на здрави париетални клетки ще намалят производството на HCL също. Това може да е резултат от стрес (кръвта и следователно хранителните вещества не отиват в стомаха), бедна на хранителни вещества диета или неспособност за смилане и усвояване на хранителни вещества. Малабсорбцията може да бъде създадена по много начини. Единият начин е чрез изтощение на панкреаса в резултат на диета, в която преобладават варени или преработени храни. Тези храни нямат храносмилателни ензими, тъй като живите клетки, които съдържат ензимите в своите лизозоми се унищожават при обработката. Панкреасът, който доставя голяма част от храносмилателните ензими, трябва да свърши цялата работа и има общ принцип, че преуморените жлези се изтощават или не успяват да произведат адекватни секрети. Хроничното преяждане или едно голямо хранене на ден също ще изтощи панкреасa в крайна сметка. Друга причина за малабсорбция е хронично възпаление на червата, причинено от преобладаване на патогенни микроби (дисбиоза). Излишното количество защитна противовъзпалителна слуз секретирана в тази ситуация пречи на ензимната секреция, особено на секрецията на дизахаридази от върховете на микровилите и така храносмилането и абсорбцията са компрометирани.
Някои храни стимулират и след това изчерпват секрецията на HCL. Например, яденето на големи количества животински протеин, докато растителните източници протеин съдържат и въглехидрати в едно хранене и ще действат като киселинен буфер. В крайна сметка диета богата на протеин ще доведе до изтощени париетални клетки и недостатъчна стомашна киселинност. Хроничната употреба с антиациди ще направи същото.
Хипохлоридията може да доведе до:
- Свръхрастеж на патогени, ферментация и гниене в стомаха, с газове, подуване и киселинен рефлукс. Тези микроби ще се разпространят в останалата част от храносмилателната система и ще причинят дисбиоза, стомашната киселина е първата линия на защита срещу паразити, дрожди и бактерии. В стомасите на хипохлоридиците са открити колонии от кандида.
- Недостиг на протеини. Стомашната киселина е необходима за превръщането на неактивния пепсиноген в активен пепсин, стомашен ензим, който смила протеина. Намалената стомашна киселинност компрометира храносмилането на протеините. Панкреасът е призован да осигури единственото средство за смилане на протеини и той се изтощава, така че храносмилането на всички храни ще бъде компрометирано.
- В идеалния случай стомахът трябва да усвоява много протеини. Вместо това протеинът вече започва да гние в стомаха в присъствието на микробите. Крайният резултат е протеинов дефицит и обща малабсорбция. Непълното храносмилане на протеини и микробното гниене на протеина води до образуването на много токсични вещества като индол и скатол, които могат да се абсорбират и да циркулират, натоварвайки черния дроб, увреждайки тъканите и повлиявайки кръвното налягане, тъй като са вазоактивни (вазоконстриктор).
- Лошо цялостно храносмилане. Стомашната киселина понижава рН на храната налична в стомаха. Когато се освободи в дванадесетопръстника, тя се нарича химус(стомашна каша) и трябва да е кисела. Наличието на химус с ниско pH в дванадесетопръстника е част от това, което сигнализира за освобождаването на два чревни хормона, CCK( холицистокинин) и секретин. Те стимулират черния дроб и панкреаса да отделят храносмилателни ензими, жлъчка и бикарбонат за алкализиране на химуса. Следователно неактивният стомах не може да съществува изолирано и почти винаги е придружено от намалено храносмилане в червата и произтичащите от това проблеми като дисбиоза, пропускливи черва и алергии или имунокомпрометирани състояния. Киселинността на химуса също стимулира перисталтиката в червата. Следователно неактивният стомах ще доведе до запек.
- Минерални дефицити. Стомашната киселина превръща желязото, калция и цинка в йонни форми, които могат да бъдат абсорбирани. Без стомашна киселинност винаги има минерални дефицити. Минералите поемат допълнителен положителен заряд от киселината, което им позволява да се свържат с протеина и по този начин да се абсорбират в хелатна форма.
- Дефицит на витамин В12. Често, ако париеталните клетки не произвеждат стомашна киселина, те също не произвеждат и вътрешен фактор, който също се произвежда от тези клетки и така може да има свързана мегалобластна или пернициозна анемия.
Рефлукс или гастро-езофагеално рефлуксно разстройство (ГЕРБ) се наблюдава, когато стомашната киселина „изтича нагоре“в хранопровода и излиза през отворения езофагиален сфинктер. При здрав стомах и хранопровод сфинктерът (като малка клапа ) действа като врата между хранопровода и стомаха. Отваря се, за да пропусне храната в стомаха и остава затворен в противен случай. Когато нивата на стомашна киселина са ниски, активността на езофагеалния сфинктер може да бъде нарушена. Когато сфинктерът не се отваря и затваря правилно, възниква рефлукс или ГЕРБ. Освен това, когато има комбинация от ниска стомашна киселина, свръхрастеж на бактерии в червата и несмлени въглехидрати се получава и подуване. Подуването оказва прекомерен натиск върху съдържанието в стомаха, което от своя страна води до изтласкване на стомашната киселина обратно в хранопровода, което също причинява рефлукс.
Добър начин да определите дали имате ниска или висока стомашна киселина е да добавите 1 супена лъжица ябълков оцет към чаша топла вода и да я изпиете преди хранене. Ако симптомите ви на рефлукс се подобрят, това означава, че може да имате ниска стомашна киселинност. Ако симптомите ви се влошат, то тогава подържате високи нива на стомашна киселинност.
Хипохлоридията може да бъде безсимптомна или може да включва някои или всичките симптоми като:
- Рефлукс
- ГЕРБ
- Подуване на корема, оригване, парене и метеоризъм непосредствено след хранене.
- Усещане за пълнота след храни само на малки количества храна
- Разстройство или запек/ редуване
- Газоотделяне (ферментираща храна в червата поради неправилно разграждане)
- Несмляна храна в изпражненията
- Чувство, че храната не се усвоява правилно
- Усещане за газове или „заседване“в стомаха
- Дисбиоза / SIBO – стомашната микробна бариера не работи.
- Хронична кандида
- Акне
- Суха кожа
- Дефицит на желязо
- Множество хранителни чувствителности или алергии
- Хронична умора
- Микроби – паразити или дисбиоза в резултатите от изследването на изпражненията
- Недостиг на хранителни вещества, които храната и добавките не решават.
- Различни автоимунни състояния
Неща, които можете да направите, за да подобрите стомашната си киселинност:
- Консумирайте храни, богати на цинк като стриди, миди, тиквени семки, тахан, черен дроб и др. Най-добре е да увеличите цинка чрез храната (преди добавките), тъй като излишъкът от цинк може да наруши баланса ви на мед.
- Посолете храната си с качествена сол като натурална морска сол. Имаме нужда от натрий, за да произвеждаме стомашна киселина. Това е особено за тези, които се хранят много здравословно – уверете се, че добавяте качествена естествена морска сол.
- Намалете или премахнете захарта от храненето си, тъй като тя изчерпва минералите.
- Елиминирайте тежките животински протеини и млечни продукти.
- Добавете към диетичния си режим ферментирали храни и напитки, но само ако не страдате от хистаминова непоносимост.
- Дъвчете правилно храната си и се хранете на малки порции. Тази механична стъпка в процеса на храносмилане е много важна. Дъвченето и присъствието т.е. мисленето за вашата храна преди и по време на яденето ще стимулира освобождаването на храносмилателни ензими.
- Елиминирайте преработените храни от менюто си и ако е нужно включете за известен период от време и храносмилателни ензими.
- Повишете приема на фибри. Включете горчиви храни преди или по време на хранене напр. рукола, репички, артишок, зелени салати, зеленина от глухарче, чай от глухарче.
- Яжте по малки порции и пийте повече вода, но никога по време на хранене.
- Намалете стреса. Избягвайте да се храните, ако сте стресирани. Активирането на парасимпатиковата нервна система (обратно на борба или бягство) е необходимо за ефективното производство на стомашна киселина и ензими.
- Изследване на изпражненията – проверете за инфекции (напр. H pylori), които освобождават ензими, които намаляват стомашната киселина.