Хранителната алергия обикновено се появява, когато непълно усвоената храна може да навлезе в тялото през възпалената чревна бариера. Тези хранителни молекули, неразпознати от имунната система като нормална храна предизвикват различни реакции на имунната система. Химикалите от околната среда и чревните токсини могат да придружават храната през неправилно функциониращата чревна бариера увеличавайки сложността и натрупването на висок токсичен товар в тялото. Всички големи колонии Кандида произвеждат алкохол и газове, съдържащи въглеводороди. Тези вещества могат да придружават несмляната храна през възпалената чревна бариера и в кръвния поток като по този начин насърчават алергичните реакции.
Колкото повече токсини на Кандида навлязат в кръвообращението, имунната система реагира все по силно на тях, причинявайки нови хранителни алергии и непоносимости.От друга страна гликопротеините на Кандида могат да стимулират освобождаването на хистамин от мастоцитите. Хистаминът е основният възпалителен продукт, наблюдаван при алергииите, който създава пропускливост на мембраната и когато хистаминът се освобождава непрекъснато, то той се пренася из тялото засягайки отдалечени тъкани.
Най-малко 80 известни токсина се секретират от патогенните колонии на кандида и тялото винаги ще реагира като създаде специфични антитела към всеки един от тях. Това от своя страна ще стимулира появата на неспецифични симптоми, които са трудни за диагностициране и лесно се диагностицират погрешно. Например, колониите с антитела, които често се срещат в дебелото черво могат да бъдат обозначени с общо наименование като дразнене или синдром на дразнимо черво, когато симптомите могат да бъдат възпаления, причинени от Candida.
Свръхрастежът на Кандида се проявява първо в нарушения на стомашно-чревния тракт и пикочните пътища, след това като алергични реакции. Затова и много хора развиват често повтарящи се урогенитални инфекции и цистити. И колкото повече се увеличава патогеният растеж в тялото, толкова по бързо се появяват умствени и емоционални смущения, последвани от компрометиране на ендокринната система и евентуално изтощение.