„Всички болести започват в червата“- цитат на Хипократ и идея, която намира най-ярко отражение в натуропатичната и холистична медицина, тъй като стомашно-чревната функция допринася за много други аспекти на цялостното здраве и се обяснява с т.нар. ос черва/мозък. Смята се, че съществува сложен механизъм за комуникация между храносмилателната система и мозъка. Нашите черва са толкова силно инервирани, че имат собствена специална нервна система наречена вътрешна чревна нервна система (ENS). Парасимпатиковата нервна система (PSNS) и ENS осигуряват система за обратна връзка помежду си чрез вагусовия нерв (черепен нерв, който инервира сърцето, белите дробове и почти целия стомашно-чревен тракт). Те също са свързани чрез лимбичната система (хипоталамус и амигдала), областта на мозъка, участваща в паметта и емоционалните ни реакции.
Блуждаещият нерв започва в мозъчния ствол и преминава през шията, надолу през гръдната и коремната област и засяга особено органите на храносмилателната система. По време на стрес, безпокойство или депресия, например, сигналите от вагусния нерв преминават към стомашно-чревния тракт и могат да причинят симптоми като коремна болка, запек и диария. Механизмът за обратна връзка е такъв, че тези съобщения се връщат обратно до мозъка през вагусния нерв, като вероятно създават дори повече умствено и емоционално затвърждаване на симптомите. Подобен ефект възниква и между червата и лимбичната система, тъй като сигналите от мозъка влияят върху здравето на храносмилането и обратно. Освен това, много невротрансмитери действат директно чрез оста черва-мозък, като допамин, епинефрин и норепинефрин. Около 95 % от серотонина се произвеждат в червата.
Микробиомът, който е съвкупност от микроорганизми, намиращи се основно в дебелото черво, е изключително важен за оптималната функция на червата, както и за цялостното здраве. Той е съставен от билиони микроскопични организми, които живеят в стомашно чревният тракт, смилат храната, влияят на апетита, контролират метаболизма, управляват имунната система, влияят на настроението и дори помагат кои гени да бъдат унаследени. В червата ни има цялата автономна екология, която е неразривно свързана с нашата. Когато тези микроорганизми процъфтяват и ние процъфтяваме. Затова балансирането на микробиома е ключът за предотвратяване и лечение на сериозни хронични заболявания като сърдечни заболяавния, метаболитен синдром, автоимунни заболявания, аутизъм, Алцхаймер, алергии и непоносимости, нарушена имунна функция (чести настинки и инфекции), фибромиалгия и др. Атаките над микробиома от токсини, антибиотици, нездравословна храна и стрес са причината за днешната епидемия от хронични заболявания. Например, инсулиновата резистентноист причинява напълняване, но небалансираният микрибиом е истинският виновник за инсулиновата резистентност. Възпалението и лептиновата резистентност също предизвикват напълняване, но небалансираният микробиом е причина също за това възпаление. Пропускливите черва и хранителните алергии предизвикват напълняване, но дисбалансираният микробиом е виновен за пропускливоста. Глутенът в новата си хибридизирана и деаминирана форма предизвиква чрревна пропускливост и много други симптоми, но небалансираният чревен микробиом е отговорен за възпалението и отслабената фумкция на червата и затова позволява на глутена да причини този ефект. Именно здравето на микробиома определя качеството на цялостното ни здраве, а без балансиран микробиом не бихме могли да оцелеем. Балансираният микробиом регулира имунната система, тъй като почти 70% от цялата ни имунна система се намира в червата! Тази сложна имунна система се състои от свързана с червата лимфоидна тъкан (GALT) и е част от по-голямата свързана с лигавицата лимфоидна тъкан (MALT), която включва имунните клетки в дихателните пътища, устния проход и пикочно-половия тракт. Тези GALT области от тъкан, наричани петна на Пейер, се намират на видно място в целия чревен тракт и са от решаващо значение за защитата ни от патогенни или опортюнистични микроби (бактерии, гъбички, протозои и вируси) и токсични материали, които могат да бъдат в нашата храна и вода. Здравето и функционирането на микробиома зависи и от добре подържана и работеща здрава храносмилателна система и именно функционалната медицина разглежда тялото като единна система, в която отделните части са в непрекъснато взаимодействие и комуникация.
В противоречие на всички вярвания, с които сме израснали, ние не сме автономни саморегулиращи се същества и независими от която и да е външна система или организми. Напротив, ние сме взаимозависими екологии и сме отгоиворни да пазим невероятният свят, в който живеем.